През октомври 1979 година Държавния Комитет за Научно-Технически Прогрес (ДКНТП) се обръща към Института по Техническа Кибернетика и Роботика (ИТКР) със заданието за "създаване на малък компютър на базата на микропроцесори". С разработката на компютъра се заема екип в състав инж. Кънчо Досев, инж. Георги Желязков и инж. Петър Петров, ръководен от инж. Иван Марангозов.
Първите три експериментални образци на компютъра, който е наречен ИМКО-1 (Индивидуален Микро КОмпютър), са завършени в края на 1980 година и са одобрени от ДКНТП. Те са базирани на малко известен чуждестранен модел с 8-битов микропроцесор Intel 8080. Компютъра има вграден BASIC, а вместо флопидискови устройства за външна памет използва касетофон. През 1981г. в Опитната база на ИТКР са произведени около 50 броя от този компютър, които са предоставени на институтски и университетски лаборатории с цел запознаване с възможностите на персоналния компютър. На форум по роботика в Англия през същата година е демонстриран робот, управляван от ИМКО-1. Решението робот да се управлява от микрокомпютър е новост за това време и многократно намалява разходите и опростява обслужването в сравнение с обичайно използваните за управление миникомпютри.
